награда Хеликон

Новини

Награда за нова българска художествена проза „Хеликон”

Слово на председателя на журито Калин Донков

Слово на председателя на журито Калин Донков

 

Присъдена е вече четиринайсетата награда за българска проза „Хеликон”. Литературната 2015 година бе щедра на стойностни литературни творби и мога да уверя, че между стотината и нещо книги, които журито трябваше да прегледа, има чудесни романи, повести и сборници с разкази. И този път изпитахме съжаление, че наградата е само една. Всяка от номинираните дванайсет книги, а и ред заглавия, които не попаднаха в номинациите, заслужаваха за нещо да бъдат отличени. Но „Хеликон” е само една и може би в това е нейната привлекателност.
В творбите, които изчетохме, се откроява образът на българската проза през изтичащата година. Този образ е уверен, обещаващ, а на места и завладяващ. Познати от предишни години автори потвърждават литературното си присъствие. Млади писатели, между тях и дебютанти, показват завидна увереност, отличен език и сюжетна свежест. През 2015 прочетохме немалко нова българска проза, написана със сигурна ръка и заредена с енергиите на будно и търсещо въображение. Само с един поглед върху номинациите ще установите, че в тях присъстват автори от всички поколения в днешната българска белетристика. Освен, че доказва динамиката на литературния процес, това е и едно приятно обещание за бъдещето.
Литературата днес щастливо се отличава от повечето области на българския живот. По някаква неуловима причина тя се избави от разорението и унижението, които сполетяха различни отрасли, науки и цели пластове на обществото, за зла чест на цяло поколение българи. Не че нямаше и такива опити, не че нямаше желаещи, не че нямаше и нещо като ликвидационни съвети и в литературата. Но литературната нива надживя всичко това, благодарение на добрия си посев и днес плодът и е сочен и в повечето случаи екологичен. 
Не трябва да ме подозирате в разсеяност или дори в удобно премълчаване на проблемите на днешната литература. Ако говорим за прозата, от журито на „Хеликон” тези проблеми се виждат отлично. И днес има конюнктура, и днес има номенклатура, а класово- партийният подход от миналото нерядко се заменя с касово-партиен. подход. (По-често касово и по-рядко партиен.) Разбира се, че се поддържа и равномерният приток на бездарни съчинения. 
Мен лично ме разстройва най-вече наивното, но и професионално безотговорно слугуване на хепиенда. Унизителното усилие непременно да се възвие едно драматично повествование към благополучен (в миналото му казваха оптимистичен, а днес позитивен) завършек, не е добра идея. През ръцете ни минават немалко добре написани книги, които щастливият финал направо потопява. Който е подучил авторите, че хепиендът прави книгите им по-продаваеми, а и по-стойностни, той ги е и провалил. Бестселър е американско понятие, но и в самата Америка книгите на нейните класици не са били бестселъри. Най-продаваните книги по тяхно време са съвсем други и техните автори в повечето случаи са вече забравени.
Съзнавам, че четиринайсетото жури на „Хеликон” имаше сравнително благоприятна задача. Никой не може да предскаже отсега как ще се увеличи белетристичната продукция в България, след като телевизията обучи хиляди свои зрители на майсторлъка в писането на романи. Но за това ще мислят други. Сега ще ви съобщя резултата от нашия труд.
Четиринайсетият носител на наградата за нова българска проза „Хеликон” е писателят Недялко Славов, отличен за романа „432 херца”.  Отличието се присъжда за извисеността и хуманноста на посланието, за новаторската и майсторска поетика както и за блестящия език на романа. Ако трябва да се доближим до образността на автора, в „432 херца” той е постигнал автентичните трептения, присъщи на най-красивата и магнетична литература. Да му пожелаем творческа сила и леко перо, а на романа му – милион читатели...

Присъдена е вече четиринайсетата награда за българска проза „Хеликон”. Литературната 2015 година бе щедра на стойностни литературни творби и мога да уверя, че между стотината и нещо книги, които журито трябваше да прегледа, има чудесни романи, повести и сборници с разкази. И този път изпитахме съжаление, че наградата е само една. Всяка от номинираните дванайсет книги, а и ред заглавия, които не попаднаха в номинациите, заслужаваха за нещо да бъдат отличени. Но „Хеликон” е само една и може би в това е нейната привлекателност.

 

В творбите, които изчетохме, се откроява образът на българската проза през изтичащата година. Този образ е уверен, обещаващ, а на места и завладяващ. Познати от предишни години автори потвърждават литературното си присъствие. Млади писатели, между тях и дебютанти, показват завидна увереност, отличен език и сюжетна свежест. През 2015 прочетохме немалко нова българска проза, написана със сигурна ръка и заредена с енергиите на будно и търсещо въображение. Само с един поглед върху номинациите ще установите, че в тях присъстват автори от всички поколения в днешната българска белетристика. Освен, че доказва динамиката на литературния процес, това е и едно приятно обещание за бъдещето.

 

Литературата днес щастливо се отличава от повечето области на българския живот. По някаква неуловима причина тя се избави от разорението и унижението, които сполетяха различни отрасли, науки и цели пластове на обществото, за зла чест на цяло поколение българи. Не че нямаше и такива опити, не че нямаше желаещи, не че нямаше и нещо като ликвидационни съвети и в литературата. Но литературната нива надживя всичко това, благодарение на добрия си посев и днес плодът и е сочен и в повечето случаи екологичен. 

 

Не трябва да ме подозирате в разсеяност или дори в удобно премълчаване на проблемите на днешната литература. Ако говорим за прозата, от журито на „Хеликон” тези проблеми се виждат отлично. И днес има конюнктура, и днес има номенклатура, а класово- партийният подход от миналото нерядко се заменя с касово-партиен. подход. (По-често касово и по-рядко партиен.) Разбира се, че се поддържа и равномерният приток на бездарни съчинения. 

 

Мен лично ме разстройва най-вече наивното, но и професионално безотговорно слугуване на хепиенда. Унизителното усилие непременно да се възвие едно драматично повествование към благополучен (в миналото му казваха оптимистичен, а днес позитивен) завършек, не е добра идея. През ръцете ни минават немалко добре написани книги, които щастливият финал направо потопява. Който е подучил авторите, че хепиендът прави книгите им по-продаваеми, а и по-стойностни, той ги е и провалил. Бестселър е американско понятие, но и в самата Америка книгите на нейните класици не са били бестселъри. Най-продаваните книги по тяхно време са съвсем други и техните автори в повечето случаи са вече забравени.

Съзнавам, че четиринайсетото жури на „Хеликон” имаше сравнително благоприятна задача. Никой не може да предскаже отсега как ще се увеличи белетристичната продукция в България, след като телевизията обучи хиляди свои зрители на майсторлъка в писането на романи. Но за това ще мислят други. Сега ще ви съобщя резултата от нашия труд.

 

Четиринайсетият носител на наградата за нова българска проза „Хеликон” е писателят Недялко Славов, отличен за романа „432 херца”.  Отличието се присъжда за извисеността и хуманноста на посланието, за новаторската и майсторска поетика както и за блестящия език на романа. Ако трябва да се доближим до образността на автора, в „432 херца” той е постигнал автентичните трептения, присъщи на най-красивата и магнетична литература. Да му пожелаем творческа сила и леко перо, а на романа му – милион читатели...